Нина Панчева-Киркова получава средното си образование в Средно художествено училище за изящни изкуства „Цанко Лавренов”, гр. Пловдив. Завършва бакалавърската си степен в Академия за музикално и танцово изкуство, гр. Пловдив със специалност „Живопис”. Магистратурата си по Изящни изкуства завършва в Университета на Саутхемптън, Великобритания (University of Southampton) през 2011 г. В същия университет през 2015 г. защитава докторска степен с практическо изследване върху живописта в пост-комунистическа България и отношението й към социалистическия реализъм.
Сред отличията, които получават творбите й са: първа награда за живопис в конкурса на фондация "Анастас Стайков" и Национален дарителски фонд „13 века България" през 2002 г.; избрани картини за финалната изложба на Международния конкурс за живопис „ВEEP”, Уелс през 2012 г. и др. Избрана е за един от художниците – представители на България за изложбата във Виена в рамките на конкурса за рисунка, организиран от Хенкел и КултурКонтакт. Съорганизатор е на серия семинари Гледайки образите на Университета на Саутхемптън заедно с Университета „Голдсмит“, Лондон.
Живее и работи в Лондон, Великобритания.
Творбите ми не са опит за себеизразяване. Те са породени от разбирането на изящното изкуство като метод за опознаване на света. В този смисъл са по-скоро „отместване от личността на художника” в търсене на образи и живописен език, често между абстрактното и фигуративното, които да отведат зрителя в различни реалности. Често работя с образи от фотографии. Превръщайки се в живопис, те губят претенцията си за обективност и заживяват като образи, които задават въпроси за реалността и „реализмите”.
В контекста на тези търсения възникна и интересът ми към темата за утопията като идеален свят, който, макар (а може би тъкмо заради това) че е неосъществим в първоначалния си идеалистичен замисъл, предлага образи, които биха могли да променят, или поне да усложнят, възприемането на нашия несъвършен свят. В настоящата изложба представям творби с образи от въображаем музей от едно утопично бъдеще. Те разказват за български град, изграден изцяло от частни дарения – църкви, болници, университети, училища... Тук утопията се преплита с реалността, тъй като изобразените сгради са построени по време на и след нашето Възраждане в резултат на впечатляващи по мащабността си благотворителни дейности.
